† 14 Aприл, 4-та Неделя на Великия пост – Свети Йоан Лествичник
"Тщеславието се проявява при всяка добродетел. Например, когато постя, съм тщеславен, и когато нарушавам поста, за да скрия от другите въздържанието си, пак съм тщеславен, смятайки се за благоразумен. Победен съм от суетността, когато съм облечен в хубави дрехи, но и в лоши да се облека, пак съм тщеславен. Започна ли да говоря, победен съм от тщеславието, поискам ли да мълча, отново ме побеждава. Накъдето и да обърна този трън, той винаги стърчи с бодлите нагоре. Тщеславният човек е християнин-идолопоклонник. На вид той угажда на Бога, но на дело повече се старае да угоди на хората, отколкото на Бога. "Облажаващите ни лъжат" - казва пророкът (Ис. 3:12, слав.). Хората с висок дух понасят обидата благодушно и с радост; а да слушат похвали и да не им се наслаждават могат само светите и непорочните... Когато чуеш, че твоят ближен или приятел те укорява в твое отсъствие или присъствие; тогава прояви любов и го похвали... Не показва смирение този, който сам себе си укорява - (защото кой няма да изтърпи подигравки от самия себе си?), - но онзи, който, бидейки безчестен от другия, не намалява любовта си към него... Който се превъзнася със своите естествени дарби - остроумие, схватливост, художествено четене и произношение и други подобни качества, които лесно се придобиват, той никога няма да достигне небесните блага; защото, който е неверен в малкото, той е неверен и в многото (Лука 16:10) и тщеславен. Често се случва така, че Сам Бог смирява тщеславните, изпращайки им неочаквано безчестие... Ако молитвата не унищожи тщеславния помисъл - тогава да си спомним за изхода на душата от този живот. Ако и това не помогне, тогава нека го заплашим с позора на Страшния съд. "Който превъзнася себе си, ще бъде унизен" (Лука 14:11) още тук, преди бъдещия век. Когато нашите хвалители, или по-добре казано, нашите прелъстители започнат да ни хвалят, нека побързаме да си спомним многобройните си беззакония, и ще открием, че наистина сме недостойни за това, което говорят или вършат за нас"
из "Лествицата" (Стълбата на св. Йоан Лествичник)
Възкресен тропар (неделен), глас 4:
Когато учениците на Господа от Ангела узнаха светлата вест за Възкресението и се избавиха от присъдата над прародителите, те се хвалеха на апостолите и думаха: смъртта е победена, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.
Кондак гл. 8:
На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като сe избавихме от злини, пеем победни благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: "Радвай се, Невесто неневестна!".
Тропар, гл. 8: Св.Йоан Лествичник
Със сълзи си
напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове
са принесли стократен плод; бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче
наш Иоане; моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Вместо „Достойно ест” се ПЕЕ: «О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, Ангельский собор и человеческий род, Освященный Храме и Раю Словесный, Девственная похвало. из Неяже Бог воплотися И Младенец бысть, прежде век Сый Бог наш. Ложесна бо Твоя Престол сотвори. И чрево Твое пространнее небес содела. О Тебе радуется, Благодатная, всякая тварь, слава Тебе».
За тебе Благодатна, се радва всяка твар, ангелския събор и човеците, осветени Храме и рай на Словото, девствено похвало из която се въплати и бе младенец преди вековете, нашия Бог. От тебе той престол сътвори и из утробата Ти небе направи. За тебе се радва всяка твар, слава на Тебе.
С В. П И С А Н И Е
Апостолско четиво „Из съборното послание
на апостол Павел до Евреите”
13. Бог, когато
даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се
закълне, закле се в Себе Си, 14. думайки: "наистина ще те благословя и
преблагословя, ще те размножа и преумножа". 15. И тъй, с дълготърпение
Авраам получи обещанието. 16. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и
клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17. Затова
Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната
Си воля, си послужи с клетва, 18. та чрез две неизменни неща, в които не е
възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се
хванем о предстоящата нам надежда, 19. която за душата ни е като непоклатна и
яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20. където Иисус влезе
предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Евангелско четиво Марк 9:17-31
17. Един от
народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням
дух:
18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става т
18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става т
ова? Той
отговори: от детинство;
22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във
вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи!
помогни на неверието ми.
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на
нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не
влизай вече в него!
26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като
мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за
ръка, изправи го; и то стана.
28. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му
Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29. Отговори им: тоя род
с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30. Като излязоха оттам,
минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31. Защото учеше
учениците Си и им казваше, че СинЧовечески ще бъде предаден в човешки ръце, и
ще , и ще , и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар