5-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА-НЕДЕЛЯ НА САМАРИЯНКАТА

ЖИВАТА ВОДА
(НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА)

Днешното литургийно евангелие ни предава беседата на Христос със самарянката (Йоан 4:4-42). Тук, както и на много други места в Новия Завет, се говори за Самария и жителите й. Кои и какви са всъщност самаряните?

След смъртта на цар Соломон еврейското царство се разделило на две: Юдейско царство, което включвало само две племена – Юдиното и Вениаминовото; и Израилско (Израелско) царство, включващо останалите десет племена. Столица на първото останал гр. Йерусалим, а израилтяните си избрали за столица гр. Самария в едноименната област. Когато асирийският цар Салманасар покорил Израилското царство, той откарал жителите му в плен, а на тяхно място поселил езичници, които се смесили с останалите тук евреи и започнали да наричат себе си самаряни. Приемайки юдаизма, те си останали полуезичници, тъй като не забравяли и своите стари божества. Юдеите презирали самаряните повече от езични­ците и нямали с тях никакви контакти, а самаряните им отвръщали със същото.

Затова именно учениците се учудили, виждайки Христос да общува със самарянка, а още повече, че Той разговаря с жена. Източните нрави не разрешавали това.

Иисус обаче разговарял с нея по-сърдечно и задушевно, отколкото с първенците и народните старей, съобщил й дълбоки религиозни истини и дори й разкрил, че Той е чаканият Месия – нещо, което не правел пред високомерните юдеи.

С това Спасителят иска да ни каже, че Словото Божие не е само за избрани в интелектуално или друго отношение люде, а за всички, които са готови да го слушат и приемат. Освен това Той ни дава пример, че не трябва да търсим непременно голяма аудитория за нашето благовестие, защото спечелва­нето дори и на една душа е голямо постижение.

В беседата си със самарянката Иисус говорил за жива вода, от която, ако човек пие, не ожаднява.

Живата вода, която Спасителят предлагал на самарянката, а и на всеки духовно жаден човек, е Божията благодат. Човек има смъртно тяло и безсмъртна душа. Тялото се храни с произведения на земята, а душата може да се храни само с духовна храна и питие, тоест истинното Слово Божие и благодат, които ни дава Христос.Тях всеки християнин получава още при своето Кръщение и Миропомазване, и особено чрез светото Причастие и чрез остана­лите тайнства, както и при всяко свое молитвено и съсредото­чено присъствие на богослуженията.

Изворът, от който черпим тази жива вода, никога не пре­съхва. На всяка Литургия ние призоваваме Господ да ни изпрати дара на Светия Дух, който да претвори хляба и виното в драгоценното Негово Тяло и Пречистата Му кръв и като черпим от тези дарове да се доближаваме до Него и да се стараем да бъдем съпричастни с неговите истини и завет. Без да черпим често от тази „жива вода” душата ни  се превръща в пустиня, губим сили и ставаме неспособни да се борим с Лукавия, Духът на Истината не пребивава в нея, отдалечаваме се от Христа. Душите си сами сме обрекли на много по-продължителен и тежък режим, лишавайки ги доброволно от живата вода на Божията благодат.

Човешкият дух по силата на своята природа естествено копнее и жадува за тази вечна, жива вода, която извира непре­къснато от Божия Дух, от вечния Извор на живота. Но много хора се опитват да задоволят тази жажда с неща, които не могат да я утолят – слава, известност, богатство, успех. Достигайки ги, те остават все така неудовлетворени. Това е така, защото не са задоволили жаждата на своите души, които се стремят към Бога, както растенията търсят светлината. И този стремеж без религиозна грамотност и култура си остава неосъзнат и незадоволен.

В заключение бих пожелал всички ние да изпитваме духовна­та жажда, която е изпитвала онази самарянка. Като нея да утоляваме тази жажда с благодатното и Вечно живо Христово слово и като нея сами да станем извори на жива вода, тоест разпространители и благовестници на вярата.

                                                                            прот. Лашков

4-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА-НА РАЗСЛАБЕНИЯ

Слово за Неделя на Разслабения (т.е. на освободения от болест)

„Моята душа, Господи, във всякакви грехове и с неизправни дела люто разслаблена издигни с Твоето Божествено могъщество, както и разслабления Си въздигнал някога,  за да ти зова спасен: слава, щедри Христе, на Твоята сила.”  Кондак, глас 3

В древния Йерусалим при така наречените "Овчи порти" се намирала къпалня (нейните останки са открити при археологичеки разкопки през 1881 година). Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора (отделения), пълни с множество болни - слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал.

Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: "Искаш ли да оздравееш?" Болният Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата". Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.

На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления (т.е. на освободения от болест). Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.

Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците (последователи на учението на Епикур). Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност.

В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, "че си няма човек", т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него. Дали хората разбрали урока на Иисус? И колко от нас го помнят и изпълняват днес?

Нашата отговорност един за друг е огромна – не само за онези, които обичаме, които ни харесват, които са ни близки, за всекиго, който е парализиран от страх, болка, ужас, парализиран от своето минало или от своята отчаяна самота. Нека се погледнем един друг с нови очи и започнем да се учим, как може да видим отчаянието в другия човек,

неговото безсилие. И да поставим пред себе си въпроса: какво мога да направя за този човек и за всички приятели около мен? Не непременно с думи: когато човек е в отчаяние, самотен, когато си няма никого - и изведнъж някой го погледне с такива виждащи очи, че той разбира, че е видян, и че не е сам, и че може да се усмихне на другия, и онзи ще отвърне. И ще започне изцелението и новият живот.

Нека започнем този нов живот сега, днес, тук. Амин.

ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА- НЕДЕЛЯ НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ

“След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първияден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце.” (Марк 16:1-2)

Братя и сестри!

За нас, християните, живущи в светлината на вярата Христова, утренното време трябва да бъде особено скъпо за възпоменаване на наистина великото благодеяние, явено ни чрез Възкресението Христово.Ежедневно, при всяко издигане на слънцето, ние трябва да славим Спасителя. Така постъпвали в древността християните; те обичали да се събират сутрин за молитва и славословили Христа, дарувал ни духовната светлина. Великото славословие, намиращо се в състава на утренното богослужение и започващо с възгласа “Слава Тебе, показавшему нам свет”, в древно време винаги се насрочвало към времето, когато първите лъчи на слънцето озарявали земята. Какъв прекрасен и достоен за подражание обичай ! Не ни ли призовава и днес светата Църква с примера на жените мироносици към утренното богослужение и славословие на Христа с дълбокознаменателните слова от пасхалната песен:”като сме станали рано в дълбоката утрин, нека вместо миро да принесем песен на Владиката  и да видим Христа, Слънцето на правдата”.

Жените-мироносици, желаещи да помажат пречистото тяло на Спасителя с миро, дошли на гроба Му “много рано”/Мк 16:2/. С приготвените аромати и благовонни масла те излязли от домовете си “докле беше още тъмно”/Ин 20:1/ и дошли на гроба при първото сияние на изгряващото слънце. Видно било голямото усилие на светите жени към доброволното поетото от тях задължение, че те не се побояли да тръгнат в мрака по пустите улици на града, изпълнен с озлобени врагове на Христа, покрай страшната Голгота, към мястото, където бил погребан Спасителя. Този дълг на любовта и усърдието бил наистина благоугоден на Господа и бил възнаграден с това, че възкръсналият Спасител се явил първо не на апостолите, а на жените-мироносици.

Светата Църква подбужда и нас, по примера на жените-мироносици да принесем на Спасителя даровете на нашето усърдие и любов към Него, само че не във веществени аромати, а в благоуханието на нашата молитва, която като тамян от кадилница, се възнася към Божия престол. Ние трябва, по думите на Псалмопевеца, да търсим Бога “от ранни зори”, т.е да бъдем прилежни към изпълнение на молитвения си дълг, да обичаме молитвата и да я изпълняваме неотложно, преди всяко житейско дело. Да се запитаме сега: имаме ли такова усърдие към молитвата и към посещение на Божия храм, че да отложим всички свои дела, да забравим всички неудобства и да оставим своите капризи, да изпълняваме молитвения подвиг търпеливо, с усърдие и любов ? Християнинът, обичащ горещо Божия храм,  при звъна на църковната камбана, даже в най-ранна утрин, при неблагоприятно време, при немощ, бърза към Божия храм, идва своевременно, стои благоговейно и  не тръгва преди края на службата. Той скърби и страда, когато няма възможност да дойде в храма. Душата му така се стреми към Бога, така копнее за Него, “както кошута жадува за водни потоци”/Пс.41:2/. 
А християните, лениви към молитва и нехаещи за спасението на душите си, намират най-различни извинения за неидването си в храма. За тях ту службата започва твърде рано и те не могат да се вдигнат от леглата си; ту тя е твърде дълга и те много се уморяват – заради това и закъсняват, не бързайки за началото на службата или пък си тръгват преди края на богослужението. Други не идват в храма поради отдалечеността му от домовете им, поради лошото време, поради немощ, най-много от всичко се отклоняват от посещение на храма поради заетостта си с житейски дела. Всички подобни уговорки са неизвинителни и посочените препятствия за идване в храма Божи лесно могат да бъдат отстранени при наличие на желание и усърдие. Но  когато липсва такова усърдие към храма Божи и когато не се осъзнава даже важността му като дом Божи, самото идване в храма, при разсеяно, неблагоговейно стоене в него, не принася душевна полза, а само може да послужи за осъждане. Що се отнася до непосещаването на Божия храм под претекст, че сме потопени в житейски грижи, то такъв претекст направо изразява маловерие и недостатъчна любов към Бога, Който поради неизказаното си снизхождение към нас, грешните, е благоволил да яви Своето особено присъствие в храмовете, приготвил ни е тук благодатна и тайнствена трапеза за утоляване на нашите глад и жажда духовни и ни кани при Себе си на вечеря. Колко неблагоразумно и неблагодарно е от наша страна да се отказваме от това божествено призоваване и да предпочитаме пред него коварните внушения на нашата плът и страстите, влечащи ни из под мирния и благодатен покров на Божия дом към шумното тържище на греховната суета.

Днес обичат да казват, че времето е злато, че времето трябва да се скъпи, но при това съвършено забравят, че времето ни е дадено за подготовка към вечността, а не за устройване на житейския бит. Ако помним добре всичко това, то не бихме считали за загубено време, времето, прекарано в храма, където повече от всичко душите ни могат да се обогатят със спасителните дарове на Божията благодат и оттук да изнесат най-неоцененото за нашия живот благо – Божията милост, без която ние не бихме успели в своите начинания, колкото и да се стараем. Амин. 

Прот. Йаков

 

 

19 май НЕДЕЛЯ

8ч. Воскресна утреня

9ч. Божествена Света Литургия 

* Поздрава на християните до Възнесение Господне (Спасовден) е ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Из песнопенията на празника с превод:  

Възкресен тропар (неделен), глас 2: 

Когато слезе при смъртта, о безсмъртен Живот, тогава ада умъртви с блясъка на божествеността Си; когато пък умрелите Ти възкреси от преизподнята, всички небесни сили глас издигаха: Животодателю Христе Боже наш, слава на Тебе!

Тропар на жените Мироносици глас 2: 

Жените мироносици при гроба отидоха и чуха от ангела: мирото подобава на мъртвец, Христос се яви чужд за тлението. По-добре кажете:Воскресе Господ, давайки на света велика милост.

Тропар гл.2:  

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи, но тридневен възкръснал си Господи сподобявайки света с велика милост.

Кондак, глас 8: Макар Ти, Безсмъртний, да си слязъл в гроб, но Ти си разгромил силата на ада и си възкръснал като Победител, Христе Боже! На жените мироносици си казал: "Радвайте се!" и на Твоите Апостоли си дал мир, а на падналите (в грях) човеци – възкресение!

СВЕТЛИ ПЕТЪК- СВЕТА БОГОРОДИЦА ЖИВОТОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК

Христос Воскресе! 

Малцина знаят, че събора на параклиса Св. Петка в близост до гр. Костенец се провежда на празника на Света Богородица Животоприемни източник.В близост до храма се намира лековито аязмо което е вероятната причина събора да се провежда на този ден. Ето и историята на празника.

 

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с "обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича "Живоприемен източник", или още "Балъклъ". Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм "Живоприемен източник".

Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".

Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на 9слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. "Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ­ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство"

 

На  09.05.2013 /четвъртък/ в параклиса св. Петка Търновска от 17ч.00 ще бъде отслужена ПРАЗНИЧНА ВЕЧЕРНЯ

 

На 10.05.2013 /петък/ ще бъде отслужена ПРАЗНИЧНА УТРЕНЯ от 8ч.00

 

БОЖЕСТВЕНА СВЕТА ЛИТУРГИЯ от 9.00ч

 

Заповядайте!