29 ЮНИ СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ. ОТДАНИЕ НА ПЕТДЕСЕТНИЦА.

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената, молете Владиката на всички мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост. Тропар на празника

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.
Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.
В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.
 

Свети апостол Павел 

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес , Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците".
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
 

 

Литургийно евангелие за празника

"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).
*евангелие – гр., благовестие

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ-СПАСОВДЕН

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавител на света.

На 13 Юни в местността Еледжик, манастир Свето Възнесение ще се отслужи съборна Света Литургия.

Осигурени са безплатни автобуси от гр. Костенец /Бившата автогара/ 9ч.00.

В храм Свети Георги гр. Костенец също ще има богослужби.

 8,00ч. Празнична утреня

9,00ч. Света Божествена Литургия 

СЛОВО ЗА ПРАЗНИКА

Днешният велик Господски празник, ни пренася мислено в Иерусалим, 40 дни след Възкресението Господне.Утринното ведро Палестинско небе, като нежен копринен воал, се е разпростряло над Свещения Град и неговите околности. От градските порти се отправят към Елеонската планина група спътници. Между тях е Онзи, чийто образ е така необикновено чуден и прекрасен, Това е Сам Възкръсналият Богочовек, а с Него – „малкото Му стадо“ (Лук. 12:32) – приятелите и учениците, светите Апостоли. Сега тяхната вяра в Него е твърда, сега вече не се разбягват от Него, както в Гетсиманската градина през оная ужасна нощ на предателството. Сред тях не се вижда мрачното лице на коварния Юда, няма и съмняващи се. Невярващият апостол Тома отдавна бе извикал непоколебимо, решително и възторжено: „Господ мой и Бог мой!“...Ето я – тъй познатата им планина!...Пречистите нозе на Спасителя за последен път се докосват до нейната зеленина...Групата възлиза по планината. Стига на един от върховете ъ ... За сетен път земни обитатели съзерцават лицето на Възкръсналия ... Той им дава последни наставления и протяга Своите пречисти ръце за благослов... Отделяйки се величествено от грешния свят, възнася се към небето. Облак Го подзема изпред очите на апостолите (Деян. 1:9). Но те, изпълнени с възторг, благоговение и почуда, продължават да гледат в тайнственото небе, като че ли питали Възнеслия се за току-що станалото дивно чудо, гледали, докато двама мъже в бели дрехи – небесни Ангели им напомнили, че Този Иисус, Който се е възнесъл на небето, ще дойде по същия начин в последния ден. Апостолите, - както повествува свети евангелист Лука, - се върнали в Иерусалим с голяма радост (24:52).

Но какво значи това отбелязване на светия евангелист? – Нима радост, а не скръб изпълва човешкото сърце, при раздяла с близки и скъпи нему люде?- Нали Христос е бил всичко за Апостолите: Той е техен Бог, и Приятел и Учител! Заради Него те пренебрегнаха света, оставиха семейства; заради Него те бяха ненавиждани и презирани от своите съотечественици; заради Него се заключваха в горницата, „поради страх от юдеите“ (Иоан 20:19). А Той ги оставя, като се възнася в невидимия, горния свят, и апостолите се радват!... Отгде е тая радост в техните сърца? – Славното възкресение Христово и редицата беседи на Възкръсналия с тях през време на нееднократните Му явявания след възкресението възвисили и укрепили техния религиозен мироглед. Вече без предишните смущения и недоумения те внимават в думите на Възкръсналия Учител. Непоколебимо убеждение в Неговото божествено достойнство, като ярко слънце осветлява, стопля и оживява техния вътрешен мир. Мракът на юдейските погрешни очаквания и предразсъдъци, които неволно поддържали и те като синове на своя век, се разсеял, надеждите и очакванията се одухотворили. Още тъй неотдавна, при тържественото влизане на Христа в Иерусалим, те споделяли юдейските мечти за земно царуване, надявайки се да получат всички негови облаги. Но скръбните дни на страданията, проникнати от Неговото всесъвършено смирение, светлината на възкресението, божествените думи на Възкръсналия – ярко разкрили пред тях истинския смисъл на Неговото Царство, че то не е от тоя свят (Иоан 18:36), и те престанали да мислят за благата на земното царство, особено след като се убедили опитно, че и в скромната горница може да вкусват истинската радост, щом над тях сияят величието и нравствената красота на Учителя и Господа, Който е обещал, че Отец ще им изпрати в Негово име Духа Утешителя, Духа на истината (Иоан 14:26).

Но тази радост на Апостолите като резултат от безкрайните Христови благодеяния не е изключителна привилегия само на тях. Тя е река, която тече в целия свят, за да напои всяка душа, която жадува за такава радост. Християнската религия е всеобхватна, и безкрайната любов на Нейния божествен Основател обгръща цялото човечество, затова тези радостни, светли чувства, с които благоухаели душите на божиите избраници в деня на Възнесението, са възможни и в душите на други Христови последователи. А нашата Божествена Литургия е най-доброто средство за изграждане в нас именно на светло-радостно настроение. Възкръсналият извел из суетния, тревожния Иерусалим Своите ученици сред мирната природа, говорил им утешителни слова и им показал Своето славно Възнесение ... И нас църковният камбанен звън ни откъсва от грижите на обикновения живот и ни довежда под светия покров на храмовете, в атмосферата на свети мисли и чувства ... По пътя към Елеонската планина те се наслаждавали на беседата с Христа, а ние в храма слушаме с внимание, при четене на светото Евангелие, Неговите божествени слова. Пред нашия духовен поглед през време на светата Литургия се редят най-важните събития от Христовия земен живот. При вида на последното показване на светия Дискус и светата Чаша пред народа, с думите: „Всегда, нине и присно, и во веки веков“ ние мислено сме на Елеонската планина и присъстваме на Възнесението Господне и като че чуваме обещанието на Възнасящия се: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).

 

9 ЮНИ 6-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА 

 

 Слово за Неделя на Слепия

 Когато в света се явила истинската Светлина, просвещаваща всеки човек, да Я видят и да повярват в Христа могли именно тези, които търсели тази Светлина с цялата простота на смирените си сърца, считайки себе си за «невиждащи». Напротив - тези, които в своята гордост смятали себе си за «виждащи» и всезнаещи, не изпитвали потребност от вяра в Христа, тези мними мъдреци се оказали жалки духовни слепци, отхвърлящи светлината на истината, донесена на земята от Христос.

За голямо съжаление, духовната слепота е разпространена и досега сред тези, които се уповават само на земното знание и на собствения си ограничен разум, а не търсят в смирение и молитва разумната Божествена светлина. Колко много около нас са слепи - не с физическа, телесна слепота, но много с по-страшна: слепота към смисъла на живота, слепота към любовта и състраданието към ближните, слепота към всичко, което би могло да превърне нашия живот в победа над греха и смъртта.

Христос на въпроса на учениците Си: «Кой е съгрешил, че човекът се е родил сляп» - отговаря, че не възмездие за греховете е причината, а целта е Господ да покаже делата Божии, за да се яви славата Му. Но нима славата на Христа се проявила в това, че човекът преживял много години, онеправдан и нещастен, за да стане после чудо и хората да прославят Бога? Чудото на проглеждането е било нужно на Господа не, за да Го похвалят, и даже ние виждаме, че след извършването на това чудо Христос бил порицан и изпъден. Очевидно, слепотата е била нужна на слепия, за да съзрее в болестта душата му, за да види той света и Христа: да види в Христа Бога. Болестта била за него благодетелна. Чрез чудото в душата на този човек се появил опитът на вярата, опитът от срещата с Бога, благодарността към Него, а това е много по-важно, отколкото телесното проглеждане.    Колко често виждаме, че хората не прославят Господа за това, че в техния живот всичко е наред. За тях е обичайно да бъдат здрави, защитени, обезпечени, свободни. И малко са тези, които могат да оценят това като незаслужен дар от Бога, като причина за постоянна радост и благодарност към Създателя. Бог не допуска да погинем от пресищане в благополучието и, по Своята милост и грижа за нашето спасение, често ни напомня за духовната ни слепота и за нашето равнодушие към Неговия промисъл.

По какъв начин става проглеждането на душата? Човек, който духовно е още почти сляп, различава в себе си смъртните грехове: убийство, блудство, кражба... Ако той се покае, ако оплаче своя грях - тогава греховните късове се разпръсват, и човек открива в себе си нови грехове, които по-рано не е забелязвал или които му изглеждали незначителни. Той може да почувства, как множеството му грехове го отделят от Бога, да открие в себе си завист, гордост, гняв, сребролюбие, егоизъм и т. н. – да види тези греховни камъни. Човек започва да се кае за тези грехове, да разбира причината за тяхната поява, да се бори с тях. И тогава тези големи камъни започват да се раздробяват на множество дребни. И когато човек се ужаси, виждайки душата си в грехове, като в кална дреха, ще започне да оплаква своето падение, ще разбере, че греховете у него са така много, като пясъкът в морето, тогава може да се говори за истинско духовно проглеждане. Душевната слепота се изцелява със сълзите на покаянието, когато човек постоянно полага труд над душата си, за да се очисти. Нека и ние се вгледаме в душите си и се стремим да не бъдем духовно слепи, а да съзираме божиите  дарове, и по думите на светия апостол „непрестанно да се молим и за всичко да благодарим” Амин.