5-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА-НЕДЕЛЯ НА САМАРИЯНКАТА

ЖИВАТА ВОДА
(НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА)

Днешното литургийно евангелие ни предава беседата на Христос със самарянката (Йоан 4:4-42). Тук, както и на много други места в Новия Завет, се говори за Самария и жителите й. Кои и какви са всъщност самаряните?

След смъртта на цар Соломон еврейското царство се разделило на две: Юдейско царство, което включвало само две племена – Юдиното и Вениаминовото; и Израилско (Израелско) царство, включващо останалите десет племена. Столица на първото останал гр. Йерусалим, а израилтяните си избрали за столица гр. Самария в едноименната област. Когато асирийският цар Салманасар покорил Израилското царство, той откарал жителите му в плен, а на тяхно място поселил езичници, които се смесили с останалите тук евреи и започнали да наричат себе си самаряни. Приемайки юдаизма, те си останали полуезичници, тъй като не забравяли и своите стари божества. Юдеите презирали самаряните повече от езични­ците и нямали с тях никакви контакти, а самаряните им отвръщали със същото.

Затова именно учениците се учудили, виждайки Христос да общува със самарянка, а още повече, че Той разговаря с жена. Източните нрави не разрешавали това.

Иисус обаче разговарял с нея по-сърдечно и задушевно, отколкото с първенците и народните старей, съобщил й дълбоки религиозни истини и дори й разкрил, че Той е чаканият Месия – нещо, което не правел пред високомерните юдеи.

С това Спасителят иска да ни каже, че Словото Божие не е само за избрани в интелектуално или друго отношение люде, а за всички, които са готови да го слушат и приемат. Освен това Той ни дава пример, че не трябва да търсим непременно голяма аудитория за нашето благовестие, защото спечелва­нето дори и на една душа е голямо постижение.

В беседата си със самарянката Иисус говорил за жива вода, от която, ако човек пие, не ожаднява.

Живата вода, която Спасителят предлагал на самарянката, а и на всеки духовно жаден човек, е Божията благодат. Човек има смъртно тяло и безсмъртна душа. Тялото се храни с произведения на земята, а душата може да се храни само с духовна храна и питие, тоест истинното Слово Божие и благодат, които ни дава Христос.Тях всеки християнин получава още при своето Кръщение и Миропомазване, и особено чрез светото Причастие и чрез остана­лите тайнства, както и при всяко свое молитвено и съсредото­чено присъствие на богослуженията.

Изворът, от който черпим тази жива вода, никога не пре­съхва. На всяка Литургия ние призоваваме Господ да ни изпрати дара на Светия Дух, който да претвори хляба и виното в драгоценното Негово Тяло и Пречистата Му кръв и като черпим от тези дарове да се доближаваме до Него и да се стараем да бъдем съпричастни с неговите истини и завет. Без да черпим често от тази „жива вода” душата ни  се превръща в пустиня, губим сили и ставаме неспособни да се борим с Лукавия, Духът на Истината не пребивава в нея, отдалечаваме се от Христа. Душите си сами сме обрекли на много по-продължителен и тежък режим, лишавайки ги доброволно от живата вода на Божията благодат.

Човешкият дух по силата на своята природа естествено копнее и жадува за тази вечна, жива вода, която извира непре­къснато от Божия Дух, от вечния Извор на живота. Но много хора се опитват да задоволят тази жажда с неща, които не могат да я утолят – слава, известност, богатство, успех. Достигайки ги, те остават все така неудовлетворени. Това е така, защото не са задоволили жаждата на своите души, които се стремят към Бога, както растенията търсят светлината. И този стремеж без религиозна грамотност и култура си остава неосъзнат и незадоволен.

В заключение бих пожелал всички ние да изпитваме духовна­та жажда, която е изпитвала онази самарянка. Като нея да утоляваме тази жажда с благодатното и Вечно живо Христово слово и като нея сами да станем извори на жива вода, тоест разпространители и благовестници на вярата.

                                                                            прот. Лашков