9 ЮНИ 6-ТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА 

 

 Слово за Неделя на Слепия

 Когато в света се явила истинската Светлина, просвещаваща всеки човек, да Я видят и да повярват в Христа могли именно тези, които търсели тази Светлина с цялата простота на смирените си сърца, считайки себе си за «невиждащи». Напротив - тези, които в своята гордост смятали себе си за «виждащи» и всезнаещи, не изпитвали потребност от вяра в Христа, тези мними мъдреци се оказали жалки духовни слепци, отхвърлящи светлината на истината, донесена на земята от Христос.

За голямо съжаление, духовната слепота е разпространена и досега сред тези, които се уповават само на земното знание и на собствения си ограничен разум, а не търсят в смирение и молитва разумната Божествена светлина. Колко много около нас са слепи - не с физическа, телесна слепота, но много с по-страшна: слепота към смисъла на живота, слепота към любовта и състраданието към ближните, слепота към всичко, което би могло да превърне нашия живот в победа над греха и смъртта.

Христос на въпроса на учениците Си: «Кой е съгрешил, че човекът се е родил сляп» - отговаря, че не възмездие за греховете е причината, а целта е Господ да покаже делата Божии, за да се яви славата Му. Но нима славата на Христа се проявила в това, че човекът преживял много години, онеправдан и нещастен, за да стане после чудо и хората да прославят Бога? Чудото на проглеждането е било нужно на Господа не, за да Го похвалят, и даже ние виждаме, че след извършването на това чудо Христос бил порицан и изпъден. Очевидно, слепотата е била нужна на слепия, за да съзрее в болестта душата му, за да види той света и Христа: да види в Христа Бога. Болестта била за него благодетелна. Чрез чудото в душата на този човек се появил опитът на вярата, опитът от срещата с Бога, благодарността към Него, а това е много по-важно, отколкото телесното проглеждане.    Колко често виждаме, че хората не прославят Господа за това, че в техния живот всичко е наред. За тях е обичайно да бъдат здрави, защитени, обезпечени, свободни. И малко са тези, които могат да оценят това като незаслужен дар от Бога, като причина за постоянна радост и благодарност към Създателя. Бог не допуска да погинем от пресищане в благополучието и, по Своята милост и грижа за нашето спасение, често ни напомня за духовната ни слепота и за нашето равнодушие към Неговия промисъл.

По какъв начин става проглеждането на душата? Човек, който духовно е още почти сляп, различава в себе си смъртните грехове: убийство, блудство, кражба... Ако той се покае, ако оплаче своя грях - тогава греховните късове се разпръсват, и човек открива в себе си нови грехове, които по-рано не е забелязвал или които му изглеждали незначителни. Той може да почувства, как множеството му грехове го отделят от Бога, да открие в себе си завист, гордост, гняв, сребролюбие, егоизъм и т. н. – да види тези греховни камъни. Човек започва да се кае за тези грехове, да разбира причината за тяхната поява, да се бори с тях. И тогава тези големи камъни започват да се раздробяват на множество дребни. И когато човек се ужаси, виждайки душата си в грехове, като в кална дреха, ще започне да оплаква своето падение, ще разбере, че греховете у него са така много, като пясъкът в морето, тогава може да се говори за истинско духовно проглеждане. Душевната слепота се изцелява със сълзите на покаянието, когато човек постоянно полага труд над душата си, за да се очисти. Нека и ние се вгледаме в душите си и се стремим да не бъдем духовно слепи, а да съзираме божиите  дарове, и по думите на светия апостол „непрестанно да се молим и за всичко да благодарим” Амин.