ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ-СПАСОВДЕН

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавител на света.

На 13 Юни в местността Еледжик, манастир Свето Възнесение ще се отслужи съборна Света Литургия.

Осигурени са безплатни автобуси от гр. Костенец /Бившата автогара/ 9ч.00.

В храм Свети Георги гр. Костенец също ще има богослужби.

 8,00ч. Празнична утреня

9,00ч. Света Божествена Литургия 

СЛОВО ЗА ПРАЗНИКА

Днешният велик Господски празник, ни пренася мислено в Иерусалим, 40 дни след Възкресението Господне.Утринното ведро Палестинско небе, като нежен копринен воал, се е разпростряло над Свещения Град и неговите околности. От градските порти се отправят към Елеонската планина група спътници. Между тях е Онзи, чийто образ е така необикновено чуден и прекрасен, Това е Сам Възкръсналият Богочовек, а с Него – „малкото Му стадо“ (Лук. 12:32) – приятелите и учениците, светите Апостоли. Сега тяхната вяра в Него е твърда, сега вече не се разбягват от Него, както в Гетсиманската градина през оная ужасна нощ на предателството. Сред тях не се вижда мрачното лице на коварния Юда, няма и съмняващи се. Невярващият апостол Тома отдавна бе извикал непоколебимо, решително и възторжено: „Господ мой и Бог мой!“...Ето я – тъй познатата им планина!...Пречистите нозе на Спасителя за последен път се докосват до нейната зеленина...Групата възлиза по планината. Стига на един от върховете ъ ... За сетен път земни обитатели съзерцават лицето на Възкръсналия ... Той им дава последни наставления и протяга Своите пречисти ръце за благослов... Отделяйки се величествено от грешния свят, възнася се към небето. Облак Го подзема изпред очите на апостолите (Деян. 1:9). Но те, изпълнени с възторг, благоговение и почуда, продължават да гледат в тайнственото небе, като че ли питали Възнеслия се за току-що станалото дивно чудо, гледали, докато двама мъже в бели дрехи – небесни Ангели им напомнили, че Този Иисус, Който се е възнесъл на небето, ще дойде по същия начин в последния ден. Апостолите, - както повествува свети евангелист Лука, - се върнали в Иерусалим с голяма радост (24:52).

Но какво значи това отбелязване на светия евангелист? – Нима радост, а не скръб изпълва човешкото сърце, при раздяла с близки и скъпи нему люде?- Нали Христос е бил всичко за Апостолите: Той е техен Бог, и Приятел и Учител! Заради Него те пренебрегнаха света, оставиха семейства; заради Него те бяха ненавиждани и презирани от своите съотечественици; заради Него се заключваха в горницата, „поради страх от юдеите“ (Иоан 20:19). А Той ги оставя, като се възнася в невидимия, горния свят, и апостолите се радват!... Отгде е тая радост в техните сърца? – Славното възкресение Христово и редицата беседи на Възкръсналия с тях през време на нееднократните Му явявания след възкресението възвисили и укрепили техния религиозен мироглед. Вече без предишните смущения и недоумения те внимават в думите на Възкръсналия Учител. Непоколебимо убеждение в Неговото божествено достойнство, като ярко слънце осветлява, стопля и оживява техния вътрешен мир. Мракът на юдейските погрешни очаквания и предразсъдъци, които неволно поддържали и те като синове на своя век, се разсеял, надеждите и очакванията се одухотворили. Още тъй неотдавна, при тържественото влизане на Христа в Иерусалим, те споделяли юдейските мечти за земно царуване, надявайки се да получат всички негови облаги. Но скръбните дни на страданията, проникнати от Неговото всесъвършено смирение, светлината на възкресението, божествените думи на Възкръсналия – ярко разкрили пред тях истинския смисъл на Неговото Царство, че то не е от тоя свят (Иоан 18:36), и те престанали да мислят за благата на земното царство, особено след като се убедили опитно, че и в скромната горница може да вкусват истинската радост, щом над тях сияят величието и нравствената красота на Учителя и Господа, Който е обещал, че Отец ще им изпрати в Негово име Духа Утешителя, Духа на истината (Иоан 14:26).

Но тази радост на Апостолите като резултат от безкрайните Христови благодеяния не е изключителна привилегия само на тях. Тя е река, която тече в целия свят, за да напои всяка душа, която жадува за такава радост. Християнската религия е всеобхватна, и безкрайната любов на Нейния божествен Основател обгръща цялото човечество, затова тези радостни, светли чувства, с които благоухаели душите на божиите избраници в деня на Възнесението, са възможни и в душите на други Христови последователи. А нашата Божествена Литургия е най-доброто средство за изграждане в нас именно на светло-радостно настроение. Възкръсналият извел из суетния, тревожния Иерусалим Своите ученици сред мирната природа, говорил им утешителни слова и им показал Своето славно Възнесение ... И нас църковният камбанен звън ни откъсва от грижите на обикновения живот и ни довежда под светия покров на храмовете, в атмосферата на свети мисли и чувства ... По пътя към Елеонската планина те се наслаждавали на беседата с Христа, а ние в храма слушаме с внимание, при четене на светото Евангелие, Неговите божествени слова. Пред нашия духовен поглед през време на светата Литургия се редят най-важните събития от Христовия земен живот. При вида на последното показване на светия Дискус и светата Чаша пред народа, с думите: „Всегда, нине и присно, и во веки веков“ ние мислено сме на Елеонската планина и присъстваме на Възнесението Господне и като че чуваме обещанието на Възнасящия се: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).