24 МАРТ-НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА 

Утреня 8ч

Василиева Света Литургия 9ч

Из "Песнопения за празника"

 

Слава на стиховните, глас 2 

Като преминахме от нечестие към благочестие и просветени със светлината на познанието, както е писано в псалома, нека да запляскаме с ръце, принасяйки благодарствено хвала на Бога и на изобразените на стени, дъски и свещени съсъди свещени образи на Христа, на Пречистата и на всички светии с почит да се поклоним, отхвърляйки нечестивата вяра на безславните еретици, защото честта, отдавана на образа, както казва свети Василий, преминава към първообраза; и просейки молитвите на пречистата Ти Майка и на всички светии, Христе Боже наш, дари ни с велика милост.

Кондак, глас 2:  

Неизобразимото Слово на Отца при въплъщението от тебе, Богородице, Се изобрази и изписвайки осквернения образ в първоначалния му вид, го съедини с божествената красота. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.

Икос:  

По Божие вдъхновение заради нас, в древност пророците достигнаха със своя взор до края на вековете и предвъзвестиха това тайнство на домостроителството, получавайки от него те самите озарение. И тъй, приемайки от него божествена премъдрост, ние познаваме Господа Бога, Комуто се покланяме в три Ипостаси и служейки единствено на Него, имаме едно кръщение и една вяра, облечени в Христа. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.

"На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, като просим прошка на прегрешенията си, Христе Боже...”

Днес празнуваме една от многобройните победи на Църквата. Това е победата на светите икони. 

Преди повече от 1200 години в Константинопол се появили еретици, чийто девиз бил: "Вън иконите от църквите!”. Варвари, груби и необразовани, те влизали в храмовете, събаряли светите икони от иконостасите, хвърляли ги на земята, тъпчели ги, разсичали и изгаряли. Проверявали и по домовете на хората и горко на тогова, у когото намирали икони. Залавяли го, хвърляли го в тъмница, осъждали го, отрязвали му носа, заточвали го в най-отдалечените краища на империята. Това гонение продължило почти 150 години.

Ако някой запитвал иконоборците: "Защо унищожавате иконите”, те отговаряли: "Защото да се почитат те е идолопоклонство и според Божията заповед в Декалога "не си прави кумир...”, "не им се кланяй” (Изх. 20:4; Втор. 5:8), ние не се кланяме на идоли”. Те смятали, че иконите са идоли. В действителност, обаче идол ли е иконата?

Не, не е. Едно е идол, а друго – икона. Какво представлява идолът? Идол е да вземеш парче мрамор или дърво, да го издялаш, да му придадеш образ на животно или човек и после да паднеш и да му се поклониш с вярата, че е бог. Такова нещо ние не проповядваме. Не казваме, че иконата на Христа е самият Христос, не казваме, че иконата на Св. Богородица е самата Св. Богородица или пък че иконата на св. Пантелеймон е самият светец. А какво казваме? Че иконата изобразява лицето; иконата на Христа изобразява Христа, иконата на Св. Богородица изобразява Св. Богородица, иконата на св. Пантелеймон изобразява св. Пантелеймон. И както не съществува дом или портфейл без снимки на любимите лица (баща, съпруг, деца), така и в църквата имаме изображения на Христа, на Св. Богородица и на светиите и като виждаме тях, си спомняме за тези свети личности и като почитаме тях, почитаме изобразените лица. "Почитта към образа възхожда към първообраза”, казват светите Отци. На иконата подобава почетно поклонение, не служене. Това учи Църквата.

Бог, възлюбени, не е вещество, а дух. Като невеществен и Цар на невеществените ангели и архангели, е невидим; никой не Го е видял. Затова в църквата не изобразяваме Бога. Като невидим, Той е и неописуем; никоя художническа ръка не може да Го опише, да ни даде образа Божий. Но великото и неизказано тайнство е че Синът Божий и Бог е приел човешка плът и тогава Невидимият станал видим; явил се като човек на земята, като Син на Девата. И тъй, откакто невидимият Бог станал видим в Лицето на Христа и е ходил между нас и е бил разпънат и възкръснал, оттогава станал описуем и вече можем да Го рисуваме.

Един от най-големите отци на Църквата, св. Йоан Дамаскин, подкрепяйки догмата за почитането на светите икони, казвал:

 "Питам ви, иконоборци, дошъл ли е или не е дошъл Христос на земята? Ако не е дошъл, тогава нямаме право да изобразяваме Неописуемия. Но ако Христос е дошъл – и е факт, че е дошъл и като младенец и като зрял мъж се явил в света – тогава, елате, зографи, вече можете да Го изобразите. Хиляди очи са Го видели, хиляди уши са Го чули, хиляди ръце са Го докоснали. Следователно, Христос като Бог е неописуем, но като човек е видим и описуем; може да бъде изобразен."

Из www.pravoslavieto.com

АНАТЕМИ, които църквата произнася на НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни отци – анатема.

Клир:  Анатема (3).

Народ: Анатема (3).

Клирът и народът казват това след всеки възглас на дякона.

Дякон: На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.

На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.

На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.

На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.

На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.

На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.

На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.

На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.

На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.

На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.

На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.

На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната божествена благодат и Таворската светлина – анатема.

На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.

На окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.

На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.

На всички еретици – анатема (3).

Клир: Анатема (3).

Народ: Анатема (3).

Източник www. dveri.bg