„За Великите постите и великопостното богослужение”

Из „Църковен устав на БПЦ”

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

Първа седмица	От понеделник до петък включително - строг пост (растителна храна без олио и вино)	17 март - 24 март
Втора седмица	През седмицата се разрешава растителна храна с олио. Събота и неделя се разрешава вино и олио. На Благовещение се разрешава риба.	24 март - 31 март
Трета седмица (Кръстопоклонна)	През седмицата се разрешава растителна храна с олио. Събота и неделя се разрешава вино и олио.	31 март - 7 април
Четвърта седмица	Както третата	7 април - 14 април
Пета седмица	Както третата	14 април - 21 април
Шеста седмица	Както третата. На Връбница (Неделя вая) се разрешава риба.	21 април - 28 април
Страстна седмица	От понеделник до събота включително - строг пост. На Разпети петък не се яде нищо. За болни и немощни хляб и вода.	28 април – 5 май

Редът на службите през Великия пост е следният:

Утрено богослужение:

1) Понеделник, Вторник и Четвъртък сутрин се извършва утреня, последование на часовете 1, 3, 6 и 9 час (извършват се само по време на Св. Четиридесетница-бел. ред), Изобразителни и вечерня за следващия ден.( Необичайното е, че вечернята се служи сутрин бел. ред.)

2) Сряда и петък горепосочените служби се съединяват с преждеосвещена св. Литургия *

(*Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език - Литургия на преди осветените Дарове свързана с вечернята която се извършва великопостно се извършва сутрин. Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики в неделя или св. Йоан Златоуст в събота  Бел ред.) 

 3) В събота- през всички великопостни седмици утреното богослужение се състои от Утреня и Златоустова Св. Литургия.

4) В неделя- през всички недели на Великия пост- Василиева св. Литургия. На Връбница- Златоустова Св. Литургия ( Разлика за миряните между Василиевата литургия и Златоустовата почти няма. Различават се по свещеническите молитви които се произнасят тихо. Бел ред. Златоустова литургия се служи през всички празнични и неделни дни през цялата година).

Вечерно богослужение

Срещу неделя (събота вечер)  и срещу понеделник (неделя вечер) се  извършва вечерня.

Понеделник вечерта, вторник вечерта, сряда вечерта, четвъртък вечерта се извършва велико повечерие. ( Специално великопостно последование. През първата седмица на поста се свързва с Покайния канон на Св. Андрей Критски. Бел ред)

Петък вечерта- малко повечерие (Специално великопостно последование.Свързва се Богородичен акатист бел ред).